Реалната телевизия – какво е това

За посоката, в която се развиват българските тв програми [Дневник]

Вig Вrother от 1 до 3… и отново!

Наричат реалната телевизия културен феномен, спътник на глобализацията. Действително не се сещам да съм попадала на български сюжет за “риалити предаване”. Всички побългарени версии – и на Big Brother, и на Survivor, и на “Великите българи” – са внос я от Холандия, я от Англия, я от другаде. Местни са само шевиците по новата БГ премяна, местен е и човешкият материал, който привнася чисто българска, родна, наша простотия в тези предавания. Останалото е внос: copy and paste, сash and carry. А резултатът е милиони български граждани пред телевизорите и повишени печалби за електронните медии. Засега поставям в скоби въпроса какво кара хората вместо да живеят своя собствен, уникален и кратък живот, да прекарват общо дни и месеци пред телевизорите и да наблюдават как едни с нищо незабележителни празни люде извършват безсмислени всекидневни действия, понякога говорят (но затова пък винаги безинтересни неща).

 

от Десислава ГАВРИЛОВА*
14 декември, 18:02 E-mail

Фотограф: Иван Кутузов

Подобно на няколко милиона българи прекарах миналия понеделник вечерта пред телевизора. За разлика вероятно от повечето от тях това, което ме задържа там, беше желанието да видя края на Big Brother 3 и Survivor. Да им видя края. Да си отдъхна. Да си представя как няколко милиона българи от тази вечер нататък ще имат повече свободно време, за да отидат на кино, на театър, да прочетат нещичко, да пометат къщата си или пък просто да си говорят повече с близки и приятели на по чашка. Да кажа сбогом завинаги на леля Вили, Любов и всичките тези “герои”, за които никога не бях искала да научавам каквото и да било. Да ги видя как излизат от живота ми. Завинаги.Какво беше разочарованието ми обаче, когато неестествено приповдигнатият Ники Кънчев зарадвано ни обеща, че Big Brother 4 се задава съвсем скоро, току иззад ъгъла. Изглежда, че

Той е тук при нас завинаги

Е, щом е така, си струва да поговорим за неговия характер, за това кой го доведе и как заселването му у нас променя живота ни…

Наричат реалната телевизия културен феномен, спътник на глобализацията. Действително не се сещам да съм попадала на български сюжет за “риалити предаване”. Всички побългарени версии – и на Big Brother, и на Survivor, и на “Великите българи” – са внос я от Холандия, я от Англия, я от другаде. Местни са само шевиците по новата БГ премяна, местен е и човешкият материал, който привнася чисто българска, родна, наша простотия в тези предавания. Останалото е внос: copy and paste, сash and carry. А резултатът е милиони български граждани пред телевизорите и повишени печалби за електронните медии. Засега поставям в скоби въпроса какво кара хората вместо да живеят своя собствен, уникален и кратък живот, да прекарват общо дни и месеци пред телевизорите и да наблюдават как едни с нищо незабележителни празни люде извършват безсмислени всекидневни действия, понякога говорят (но затова пък винаги безинтересни неща). Дали става дума за масово воайорство, за нуждата от колективна идентификация, за желанието да гласуваш за някого като теб – а не за някого от оня, омразния елит… Това, което засега е важно да кажа, е, че едва ли хората следят риалити предаванията заради нуждата си от досег с култура. И въобще аз бих нарекла риалити ТВ-то “културен феномен” само ако приемем едно много широко разбиране за култура, което включва например хигиенната култура, културата на храненето, културата на правене на бизнес, културата на движение по пътищата и т.н.

Струва ми се по-полезно да разглеждаме риалити ТВ-то като чиста индустрия: като бизнес, като средство за увеличаване на рекламните постъпления в телевизиите, т.е. като механизъм за производство на консуматорски мечти и за увеличаване на харченето сред населението. Бизнес модел – да; феномен на днешната икономика – да; но не и културен феномен (ако приемем, че културата е поле, в което се формира критична позиция, способност за съждение, естетически вкус и т.н.).

Риалити форматът побива знамето на неолиберализма

на покрива на електронните медии. Вече не е важно какво се показва, важна е истерията в междуканалното състезание за рейтинг, а оттам и за рекламни печалби. Вече няма общество от индивиди, способни за критично съждение, има маса от потенциални или реални консуматори, чиито мозъчни гънки трябва да бъдат позагладени, за да може желанието им да си купят най-новия хладилник да влезе направо през подсъзнанието им.

Една сбъдната антиутопия.

Ще чувате защитниците на риалити формата да ви казват: хората това искат, това им даваме. Не приемам тази причинно-следствена връзка. По-точно би било да се каже: това им рекламираме на хората, това и гледат. Ако сте следили коя да е от телевизиите, “замесени” в конкурентните риалити предавания, сигурно сте забелязали, че няма предване, на което да не е вменено да промотира “тяхното” риалити предаване, да създава интерес към него и митове около него. От сутрешните блокове през новините, коментарните предавания, та чак до кулинарните такива – отвориш ли канала, героите на местното риалити предаване скачат в хола ти. Впрягането на цялата медия в увеличаването на аудиторията на риалити предаванията (които един анализатор нарече нулевата точка на медията), не е невинно занимание. То влече след себе си бигбрадъризацията на цялата медия. И вече драмата не е просто в това, че медията оценностява това, което всъщност е нейната “нулева точка”; драмата е в това, че

пазарът изтласква изцяло обществената функция на медията

Изтласква я от всички свои часови пояси: аналитичното “Сеизмограф” става булевардното “Пирамида”; предаванията, които се стремят да те карат да развиваш способността си за критично съждение, биват изместени от предаванията, които те карат да цъкаш SMS-и до обезумяване с надеждата да спечелиш някакви многоцифрени суми, с които после да купиш това, което медията те е накарала да си мислиш, че желаеш… Вече е време да кажем финално сбогом на илюзията за обществена – т.е. информираща, стимулираща към дебати критична медия, и на висок глас да приветстваме медията – продавач на прах за пране и други стоки.

А представете си какво би станало, ако всичкия този авторекламен телевизионен ресурс беше впрегнат за промотирането на друго – било то документално или игрално кино, научнопопулярни предавания или пък дебати на теми от глобалната бедност през екологията, до мюсюлманските забрадки… Дали популярността на тези програми щеше да е сходна с тази на сега рекламираните риалити бози? И как това щеше да промени облика на медиите, а и на обществото ни? Но мълчи сърце! Или свиквай с новото качество на медията като ракетоносител на консуматорския нагон, или просто щракни копчето на off.

*Авторът е ръководител на Центъра за култура и дебат “Червената къща”

Advertisements

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: