Трите зависимости на медиите

Христо Христов, Дневник

Първата зависимост е свързана с политическата намеса – не са един или два случаите, когато намесата на управляващите в работата на средствата за масова информация е имала очевидни последици за тяхната независимост. Печално известна е практиката в различни периоди на прехода пряко от пресцентъра на правителството да диктуват кои и какви да са новините в държавните медии. В недържавните лостовете са по-невидими, но и по-опасни, защото са свързани с икономически натиск и пазарни заплахи. Един от най-разпространените варианти е свързан с отнемането или неподновяването на лицензите, което обяснява защо решаването на този проблем беше отлагано и продължава да се отлага с години. А когато залогът е голям, най-лесният начин е да се намекне на медията, че от поведението й зависи нейното бъдеще.
Втората зависимост може да се нарече само икономическа. В битката за по-голям дял от пазара на реклами, които формират основните приходи на медиите, кръгът на интересите, които не бива да се засягат, става твърде широк. А когато към това се прибави и наличие, макар и скрито, на монопол върху рекламните потоци, тогава за независимите медии остава да оцеляват в ситуация на финансово менгеме. Не случайно в последното изследване на “Фрийдъм хаус” за състоянието на свободата на словото в България се посочва, че се засилва точно този икономически натиск.
Третата е зависимост е от миналото. България остана последната страна от бившия социалистически лагер, в която досиетата на бившите репресивни служби останаха затворени и това се превърна в един от най-успешните механизми за поставяне в зависимост на публични фигури. А с прилагането му в медиите положението става страшно. Защото чрез зависимостта от миналото се манипулира бъдещето.

*Авторът е първият носител на новоучредената награда за принос към свободата на духа в България за 2006 г. на фонд “Георги Василев”, с която той е отличен за книгата му “Убийте Скитник” (Българската и британската държавна политика по случая Георги Марков). Есето е прочетено при връчването на наградата на 31 октомври. 

Advertisements

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: