Този постинг заслужава послепис. Чета коментарите около разказа за Париж. Охо, започва да се изяснява: моите студенти не са като едни други студенти, моите студенти са доста невиждани и – както би казала Мария – високофреквентни. Не е лесно, не е лесно…
