Трудно е да се прави теория върху общуването в мрежата, но вече има и такива текстове
Въпросът е в това, че в паяжината отсъствува напълно направляващ, ориентиращ, нормиращ и контролиращ авторитет … Потребителят е не само свободен да прояви своя произвол – той непрекъснато е подканян да реализира своите предпочитания, никой не го контролира дали изоставя четения на екрана сонет от Шекспир, за да прескочи към предлагащата се в прозорчето от долния край на екрана еротична страница, а оттам да посети web-site на Massachusets Institut of Technology. Всичко, което го заобикаля във виртуалните светове, е user friendly, направено е за да бъде интерактивно манипулируемо от потребителя според неговите предпочитания, а не да го нормативно да го преобразува.
Както забелязва още Лиотар през 1979 г. тази пределна демократичност ликвидира и в много голяма степен и най-традиционния модерен авторитет – този на преподавателя и професора: неговата компетентност не може да се сравнява с тази на огромните и достъпни бази данни, складирани някъде във виртуалните пространства.
Впрочем, самият интернет е пълен с размишления на преподаватели, за ролята на интернет при обучението – те хвалят или се оплакват от различни неща, но едно от най-симптоматичните оплаквания … е оплакване за намалената роля на дисциплинарния авторитет, комуто демократизмът на мрежата е отнел възможността да селекционира и йерархизира електронните източници, да различава истини от съмнителни положения…
Съвсем сигурно е, че авторитетът във времето на интернет не може повече да бъде дисциплинарен. Ролите в образованието се преобразуват и авторитетът не е атрибут на позицията, обратното трябва да е вярното.
